Няколко дни не успях да напиша тази статия. Толкова съм вдъхновена и действаща, че не остана време за писане. Присъствах на уъркшоп в унгарския институт. За пачуърк. Преди година и нещо, когато се запалих по пачуърка, разглеждах албумите на жени по целия свят и виждах снимки от уъркшопи. Това ми се струваше магично - да мога да намеря хорa, които споделят този интерес. Да шия заедно с тях и да се науча на нещо... И все още не мога да осъзная, че го преживях! И беше повече от очакванията ми, повече от хубаво, повече от вдъхновяващо... Ръководеше го Анна Долани, която за мен си е висок клас магьосница. Разкошна жена с неповторим бласък в очите и магично бяла коса. Дойдоха около 20 жени, като вярвам, че някои от тях ще виждам по-често от тук нататък:) По време на уъркшопа в Унгарския институт имаше изложба на пачуърк пана със синя щампа - национално унгарско производство на уникални платове. Паната бяха, както виждате, неповторими. Нямаше проблем да снимаме. Няма как да откраднем красотата им. Тая красота е създавана стотици вечери, бод по бод, на ръка... Това няма как да се хване от една снимка.
Учихме различни техники - йо-йота, шестоъгълници, лалета, крейзи куилт (фаворит!), шиене по схема... Получиха се страшно красиви неща.
И сега... време за личното отклонение. Точно сега, по време на усиленото търсене на работа, пари и всички останали такива глупости, се осмелявам да мечтая на широко. И мечтая да се занимавам професионално с пачуърк. Да, искам да се занимавам тук, в България, веднага... Пак казвам, осъзнавам, че мечтая на широко. Но поне в тази ни способност все още няма дефицит, тъй че ще продължавам да шия и да вярвам, че онова, късметлийското пиле, просто за малко е объркало пътя и сега се връща право при мен. Иначе защо би ме пратило на уъркшоп:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар