Кутии от плат

Днес страхотно се забавлявах с правенето на кутии от  плат!

 Успях да направя 4 кутии за около 3 часа. От една страна Кети и Ралица страшно ме вдъхновиха да се пробвам с кутиите от плат. От друга страна чорапите ме ПРИНУДИХА да ги направя. Иначе казано, в нашата къща няма чекмеджета, никакви! И проблема с чорапите е сериозен. Затова кутиите от дунапрен се оказаха страхотно попадение. Хем изглеждат прилично, поставени на рафт в гардероба, хем лесно се перат и са практични. А, и другото - определено са най-евтиния вариант!

Този път дори не опитах да следвам нечии указания. От начало до край просто рязах и ших с ясната увереност, че нещата просто ще се получат. Ето я и моята рецепта:)
1. Разчертах и нарязах дунапрена. Купувам го на голеееми листове, като за тези кутии не успях и половината да оползотворя. И така... всяка кутия се състои от 2 квадрата 20 х 20 см и 3 правоъгълника 20 х 30 см (две страни и дъно). Тоест, за 4 кутии са нужни 8 квадрата и 12 правоъгълника.

 2. Рязане на плата. Как процедирах аз: прегъвам на две парче плат и го оразмерявам с 2 см повече от всяка страна на дунапрена. По-сложно казано: за всяка кутия 2 парчета 24 х 44 см и 3 парчета 24 х 64 см.
3. Шиене. Прегъвам всяко правоъгълно парче плат на две, лице с лице, по широчина. Шия от двете страни и се получава нещо като джобче. Обръщам, напъхвам вътре парчето дунапрен и зашивам третата (напречна) страна. Така се получава, че имаме една страна, по която не сме шили (там, където се сгъва плата). Тази част използвах за горен край на стените на кутията, тъй като е най-добре изглеждаща и мекичка:)

 4. Сглобяване. До тук имаме всички парчета дунапрен, вече плътно облечени в плат. Сега идва наистина тежкия момент за шевните машини. Принципа на сглобяване е еднаквите парчета да са едно срещу друго. Зашиваме трите правоъгълника един за друг по дължина. След това от двете къси страни на средния зашиваме и квадратните парчета. Така се получава форма на хикс, кръстче или плюс (в зависимост от предпочитанието:)). Сега остава   да зашием и стените - всеки две съседни. Накрая обръщаме с шевовете навътре (освен ако не са особено красиви) и ... пълним с чорапи. Аз загънах кутиите навън, тъй като мястото, с което разполагам, е по-малко и са ми по-удобни така. Пък и изглеждат по-уютно. Това е, надявам се да съм била полезна.

П.С. Това беше последното нещо, завършено през 2010. Пожелавам на всички успешна, усмихната, обичаща и емоционална нова година. А на себе си - новата година да е поне толкова хубава и успешна, колкото беше тази. Дано!

Ще се видим догодина!!!