Япония, дръж се...

В момента, втори ден, постоянно и по всички новинарски канали споменават думата апокалипсис. А той вече дойде за доста хора. До момента, 6 следобед на 12 март, са преброени 1700 загинали и изчезнали. За милиони семейства апокалипсиса вече е дошъл. Знам, че този текст по принцип е по-подходящ за друг блог и че не се връзва с нищо друго. Обаче се връзва с мен, а аз цял ден не мога да спра да мисля, че просто трябваше да напиша нещо. Никога не съм била в Япония. Ако можех да живея другаде, щеше да е там. Ще продължавам да си го мечтая. И сега се чувствам виновна, че не правя нищо и не мога да помогна. При земетресенията в Хаити или пък в Нова Зеландия ми беше тъжно и тежко. Сега, при трагедията в Япония, се чувствам сякаш е станало пред мен. Сякаш е станало с мои приятели. Тежи ми, защото много добре знам, че трагедията им се случи, защото те са единствените, които могат да оцелеят след всичко това. И могат да го приемат с дойстойнство, да "разберат" защо им се случва и да продължат. Да продължат да съзерцават същата тази природа, да приемат с чест смъртта и да продължат да поддържат истинския морал и ценностите, от които се нуждае цялото човечество, за да спрат да се случват такива неща. Моля се за две неща. Първо, АЕЦ-а в Токио да издържи. Няма по-важно от това сега. И второ, японците да се ядосат. Така да се ядосат, че да променят нещата. Не, че ние сме си виновни за всичко. Но има нужда от промяна....

Обичам те, Япония. Дръж се!