За игрите, кутиите и другите варианти

Здравейте! Днес няма да пиша за нещо, което аз съм направила, този път е ред на прекрасния ми съпруг:) От няколко месеца той влага сили, време и грижа, за да помогне на едно малко познато в България хоби да се развива. Защо ли ми е познато? Аз исках същото за пачуърка, но може би не го мислех толкова като кауза. А когато правиш неща заради кауза, а не за цел, тогава всичко тръгва по един по-различен и най-вече успешен начин. И така... http://bigboxgamers.com/. Това е сайта - едно голямо приключение, което тръгна като на игра, заради игрите, и се превърна в голяма играчка:). Идеята? Популяризирането на настолните игри в България. Тук за настолните игри се мисли единствено в посока "Не се сърди човече", "Монополи" и "Игра на думи". А всъщност става въпрос за хиляди по хиляди заглавия, свързани с какво ли не. Има игри по книги, филми и сериали. Има игри за развиване на градове, светове и галактики, има игри за водене на войни, за оцеляване на самотни острови, за зоопаркове и готвене:) Има игри за 3-годишни, но всъщност има още повече за големи... И така, и да искам, няма да мога да ви опиша за какво разнообразие става въпрос. И  тук идва въпроса - защо? Още един начин за губене на време?

 Сега игрите са онлайн. Да, играеш с хора. И всъщност не. Играеш срещу играта, не със хората. Другия момент са забавленията. Наскоро си говорехме с една приятелка - какво се разбира под тиймбилдинг у нас? Кръчма. С жива музика. Толкоз. С колко човека можеш да разговаряш там? Как можеш да ги видиш в различни ситуации? Да не говорим за колко точно тинейджъра ежедневието минава единствено и само в киснене по кафетата. Не, не искам никого да мъмря, размахвайки бастуна и гледайки сърдито под белите ми коси, надиплени върху очилата с огромен диоптър. На 25 съм и съвсем доскоро и аз киснех в кафетата. Най-изгубеното време в живота ми, честно. Забавление било. Да, първите три пъти. И накрая - семействата. Какво се разбира под "вечер със семейството" у нас? Мусака с телевизия. И шъткане, за да се чуят новините. Всичко това съвсем не е ок. Настолните игри са средство, с което можеш да седнеш с едни хора и да научиш нещо ново. Да се научиш да мислиш по различен начин, а и да се научиш да мислиш за хората по различен начин. Можеш да се поставиш в различни роли и да се видиш как ще реагираш. И най-важното - разбираш, че можеш да общуваш, да се забавляваш и да си почиваш, без телевизия, компютър, телефон, алкохол, цигари... и жива музика. Целта ни - както казва BigBoxGamer, или най-прекрасния съпруг на света, дори един човек да откажем от тоя вид купони - си заслужава! И аз заставам плътно зад него. Аз не съм добра в много неща - не умея като него да обясня правилата, да измисля нещата и да пазя винаги ентусиазма си (а той никога не го губи, когато иде реч за каузи)... но мога да помогна - да сготвя нещо вкусно и удобно за хапване по време на игра, да отворя дома ни за абсолютно всеки - бил той познат или непознат, и да се опитам да създам приятна атмосфера. Е, да де, и да победя. Но това не е най-важното. Важното е да забележим, че там, зад играта, има едни хора, които наистина много искат да могат да се забавляват заради хората, а не заради разните му там стимуланти. И така - заповядайте в BigBoxGamers.com  и решавайте кога ви е удобно да дойдете вкъщи, за да поиграем:)