Зимният сън на китовете

И ей така, изведнъж, мина цяла година. Без точно десет дни. От последната публикация. Драги читатели и колеги блогъри, ето ви един чудесен пример как НЕ БИВА да се води блог:) 

Сами разбирате огромната изненада, която изживях, когато днес в статистиката на блога видях, че преди този пост сайта е имал цели 9 (девет!!!) посещения. Е, заради тези девет посещения (може и случайни, но пък може и не!), мисля пак да пробвам. Залагам големи надежди, понеже наистина искам. Пък да видим.

Колкото до изминалата година... Накратко:

Завърших доста отдавна започнати проекти, с много помощ от най-верния и забавен помощник на света...

Започнах доста нови проекти, докато помощника следобедно си дремваше...

Също така се преместихме. Преди месец, в един труден и объркан период, от който Бог ни изведе прекрасно. Сега отново си имам кътче за шиене... Такова нямах последната година и половина. И май ми липсваше. Пък и добре обяснява паяжините и праха по рафтовете на блога. 

И още други неща се случиха. Малко помъдрях, за други неща - оглупях, качих някое и друго килце (тук-там с причина!) и пак съм в очакване на разни хубави неща. Шие ми се, плете ми се... и напоследък все по-често ми се пече хляб и питки с неща вътре:) Добре де, и накрая - пише ми се. Независимо дали заради деветте ми посетителя (на които благодаря от все сърце!), или просто заради принципа...
Всеизвестен факт е, че шарените китове спят зимен сън, продължаващ обикновено приблизително 355 дни. И се будят през октомври. Добрутру!