В момента, втори ден, постоянно и по всички новинарски канали споменават думата апокалипсис. А той вече дойде за доста хора. До момента, 6 следобед на 12 март, са преброени 1700 загинали и изчезнали. За милиони семейства апокалипсиса вече е дошъл. Знам, че този текст по принцип е по-подходящ за друг блог и че не се връзва с нищо друго. Обаче се връзва с мен, а аз цял ден не мога да спра да мисля, че просто трябваше да напиша нещо. Никога не съм била в Япония. Ако можех да живея другаде, щеше да е там. Ще продължавам да си го мечтая. И сега се чувствам виновна, че не правя нищо и не мога да помогна. При земетресенията в Хаити или пък в Нова Зеландия ми беше тъжно и тежко. Сега, при трагедията в Япония, се чувствам сякаш е станало пред мен. Сякаш е станало с мои приятели. Тежи ми, защото много добре знам, че трагедията им се случи, защото те са единствените, които могат да оцелеят след всичко това. И могат да го приемат с дойстойнство, да "разберат" защо им се случва и да продължат. Да продължат да съзерцават същата тази природа, да приемат с чест смъртта и да продължат да поддържат истинския морал и ценностите, от които се нуждае цялото човечество, за да спрат да се случват такива неща. Моля се за две неща. Първо, АЕЦ-а в Токио да издържи. Няма по-важно от това сега. И второ, японците да се ядосат. Така да се ядосат, че да променят нещата. Не, че ние сме си виновни за всичко. Но има нужда от промяна....
Обичам те, Япония. Дръж се!
Вероятно няма да се ядосат. Не им е в стила...
ОтговорИзтриванеВажното е промяната на оста да не ни разкаже играта...
ПС Разреши name/mail/url за коментари.
Снощи казаха, че щяло да намали продължителността на деня с една микросекунда. Много се съмнявам да е само това, няма логика. После пък се чудех, какво ако нещата са много по-сериозни, да очаквам да ми го кажат по новините ли:)
ОтговорИзтриванеЗа другото - ще пробвам, макар че не съм сигурна, че разбирам за какво иде реч:)
А герба им е мандала с 16 листенца ... няма да се ядосат,може би ще преосмислят някои неща
ОтговорИзтриване