Първата Валдорфка:)

 Първото нещо, което някога съм шила, бяха кукленски дрехи. И до ден днешен я обожавам тази част, особено, ако по дрешките има много дантелки, копченца, панделки и т.н. Много, много години след онези първи кукленски дрехи попаднах на Тилда-зайците и така сериозно се вдъхнових, че уших един. Даже си мисля, че тук някъде, в първите постове, все още се кипри заека с най-смешната пижама. Да, няма да забравя колко много се радвах именно на шиенето на пижамата му:)
Докато търсех кройката на заека, попаднах на Валдорфските кукли за първи път. Бях очарована - тези кукли нямат огромен бюст и тънка талия както добре познатото ни девойче, нямат розово кабрио или високи ботуши на ток, но пък имат... душица:)

 Правят се изцяло от естествени материали - памучни конци и платове, вълна за пълнеж и коса. Това е и първия ми опит за такава кукла, провокиран от необходимостта да опитам и от щастието, че най-накрая си намерих вълна за пълнеж:) Голямо щастие! Никога не съм предполагала, че вълната пълни кукли по този начин, но всъщност се оказа много приятен материал, с който се работи лесно.
Куклите са плод на Валдорфската възпитателна система, гледаща към естественото и природното. Даже куклите по принцип се оставят без уста, за да може детето да се идентифицира с куклата и да й придава израженията, които реши. На няколко пъти съм се разравяла в четене на системата... и в крайна сметка забелязах, че в etsy се продават доста "waldorf-inspired doll", тоест вдъхновени от валдорфските. На мен много ми харесва това определение,
та реших че и моята ще е така. Има си уста, понеже исках да има изражение. И въпреки всичко тя може да променя израженията си и може да ти съчувства, когато си тъжен, и може да се радва с теб, когато се радваш:) Не съм убедена, че одобрявам напълно всичко валдорфско, тъй като често тръгва в твърде езическа посока за вкуса ми, но въпреки всичко одобрявам стилистиката на кукла, която прилича на детенце - на истинско детенце, което трябва да бъде гушкано, трябва да се усмихва и трябва да се уважава, защото е такова и е естествено:) И така - аз се забавлявах страхотно тези дни с куклата. Стана 50 см висока, с леко разминаващи се пропорции на тялото. Трябваше главата да е по-голяма, а тялото - по-малко, но все пак имам повод на опитам да направя още една:) И най-интересното е, че тя още си няма име. Може пък по-нататък да го получи:)

Същевременно е готов сайта ми, с него и новия график за курсовете:) Започвам да правя курс по плетене на 1 кука, тъй че ще се занимавам повече и с това:)

В магазина вече имаме и малък, но качествен избор от преждички! Има вълнени и памучни, едноцветни и меланж... И много им се радвам:)

Това е от мен! До скоро!