петък, ноември 12, 2010

Ден на отворените врати за пачуърка:)


Дойде време да кача снимки от Деня на отворените врати. Събитието беше страхотно. Стените на шоурума събраха множество куилтове, а самия шоурум събра и доста хора. Запознахме се с Кремена Камбова, която от доста години шие своите килтове тук, в България, и то на ръка. На първата снимка е един от нейните огромни, пухкави куилтове. Имаше доста любопитни, гледащи, питащи. Имаше и такива, които искат да пробват и да се научат да шият пачуърк. Специално за тях от 20 ноември започваме пачуърк курс, който ще продължи три поредни съботи. Аз ще асистирам на Кети, която определено е най-добрия преподавател, който могат да си пожелаят ученичките. Курсовете ще се провеждат отново в шоурума на "Аксиома - М", на ул. Силистра 6. Ако има още желаещи - пишете. По-нататък предвиждаме и курсове за напреднали, мастър-класове с различни лектори... Но за това има време. Пък и желание. Друго не ни трябва!
Не мога да пропусна да спомена голямата гордост на нашата гилдия - Веси. Нейният крейзи пач краси едната стена и до момемента. Шила го е от трико, което е невероятно трудно, но резултатът се вижда - наистина образец в пачуърка. Тя се включи и със страхотен дънков пачуърк в стил "прозорец на катедрала" (съжалявам, но на български наистина звучат странно имената на техниките). Също така показа и много мека, нежна завивка, съшита от платове за чаршафи. Липсата на платове тук определено ни подтиква към импровизация. Често въпроса с платовете се решава (за кратко и за дребни неща) с рязането на дрехи. От това е вдъхновен и този куилт на Кремена Камбова. 

Кети се включи с любимия ми "ЗИД" - най-невероятната покривка, шита някога. Освен това демонстрира техниките на искащите да видят как се прави и успя да се пребори с педала на машината, въпреки голееемите си обувки:) Спокойно, Кети, ако ходеше на токчета, щеше да ти е далеч по-неудобно. Важното е, че излъчваше страхотно спокойствие и професионализъм, които пък запалиха доста от жените да се запишат на курса.
Аз се включих с "Розовото нещо". По-хубави снимки ще кача скоро, просто все още не мога да се преодолея и да го наснимам. Струваше ми неочаквано много нерви, нещата не се получаваха, а накрая резултата е просто приемлив, но не и такъв, какъвто бих искала да бъде. Не знам дали да го отдавам на бързането, на платовете или на недостатъчния ми опит, но в повечето случаи нещата се получават бързо и приятно. "Розовото нещо" ме измъчи съвсем и не исках да го показвам, но в крайна сметка... Е, вижда се от снимката. Най-важното от всичко беше, че наистина се забавлявахме. Показахме на доста хора какво е пачуърка, а предстои и да показваме как се прави. С две думи - движим се. А движението винаги гарантира напредък:)

Няма коментари:

Публикуване на коментар