Следващата вълна

И така... годината определено започна по-бързо, от колкото очаквах. Иначе казано, Тийкет се променя и преобразува. 31-ви декември за мен беше един особен ден. Събудих се с вътрешната убеденост, че съм осъзнала една истина, която отдавна е трябвало да науча. А именно - хората са различни, действат по различен начин, имат различни принципи и в това няма нищо, ама съвсем нищо лошо. И когато различията се допълват е добре, но когато се сблъскват, нещата стават сложни и трудни. А понякога различията се допълват до едно време, след това се разделят. Всички тези мисли са в посока на онова, което искам да споделя - с партньорката ми Кети тръгнахме в различни посоки. Аз знам, че тя ще успее да се справи с всяко предизвикателство и ще успее да превъзмогне и моите различия, които в някакъв момент се оказа твърде важни. И знам, че това съвсем не е края, а може би е едно друго, различно начало на всичко. Важното е, че сега вече и двете сме наясно кой какво иска, без лоши емоции или драми. И няма нужда да ни е страх от различията, понеже багодарение на тях сме си ние. А особено в областта на това, с което се занимаваме и двете, различията повече от всичко са ни нужни, за да сме добри. 

И така... Тийкет Куилт Шоп отвори във вторник доста променен. Стартирам с нов изглед за всичко, със сериозна доза оптимизъм и мъничко страх дали ще се справя с всичко. Няма кого да заблуждавам - на 23 години ме е страх да се оправям със счетоводни документи, фактури, сметки, доставки и касови книги. Но пък толкова искам да изнамеря начините пачуърка наистина да пробие в България! И ако това е начина - ще прекарам няколко безсънни нощи над счетоводния баланс и ще го схвана (без да гарантирам!:)).
Същевременно сериозно ми се доши. Първото ушито нещо за седмицата беше пачуърк-завеска за едно бюро в магазина. Това е бюрото за рязане на платовете, а отдолу стои чувала със силиконов пух. И при всичкото ми уважение към пуха, чувалът е откровено грозен:) Затова го скрих с едно силно американско перденце, закрепено по съвсем български начин - хоп, на два пирона!
След това продължих шиенето с няколко бонбонени плата и блокът "Four X Star". Много ми допадна този блок! Това е още един от онези страхотни и лесни блокове, които започваш само от еднакви квадратчета и за по-малко от 20 минутки стигаш до усмивката, доказваща, че се е получило, както си си го представял:) Платовете са от един jelly roll, който отдавна заседяваше в магазина, а аз отдавна му се точех... и както му търсих местенце на рафта, изведнъж му намерих място... на дъската за рязане:) Стискайте палци да успея бързичко да напредна, за да го покажа на курсистите ми в събота за малко вдъхновение:)
Последното направено нещо е новото работно време. Беше си по детски апликация, без шиене, само два плата и подлепване. Но червеното е хубав цвят - сега повечко хора се заглеждат във вратата и после в самия магазин. Важното е, че вратата е отворена за всички любители, професионалисти и почитатели на всичко, що е пачуърк:)
От мен - толкова, и без това май малко дългичък излезе поста.
До скоро!