Много го премислях - има ли смисъл да пиша за решенията, които съм взела, пък и да се обяснявам за тях... И после си казах, че щом съм писала за отварянето, трябва да пиша и за затварянето. Да, магазина затвори. И не мога да ви опиша колко облекчена се чувствам. Още по-интересното е, че това е пост номер 100 за блога ми:) И може би всъщност е един от най-щастливите постове, обратно на всички очаквания. Какво стана с магазина - стана това, че комбинацията от безброй фактори доведе до затварянето. Най-важното беше, че решението беше изцяло мое... магазина можеше да продължи. Щях да пусна още няколко вида реклама, да раздвижа нещата, да пусна още много курсове, да издържа лятото, а есента да се впусна в много, много работа. Въпроса е в цената. Аз не съм привърженик на философията, че целта оправдава средствата - това в повечето случай е трудно преценимо и често накрая се оказва погрешно впечетление. Можех да го оставя отворен поне още година. Но това означаваше още година без да мога да обърна внимание нито на семейството си, нито на приятелите си, нито на писането, нито истински на шиенето. А да шия, без нещо да ми е поръчано, стана почти невъзможно накрая. Винаги имаше нещо поръчано, но и в 90% от случаите не по моя вкус и не това, което ми се шие в момента. Много хора биха казали, че това е чиста проба капризничество в "тия гладни времена"... Но не и когато имаш избор. 
Тогава е просто решение. Решение да започна да спя нормално, без да се притеснявам коя сметка не съм платила и дали ще събера наема. Решение да започна да се прибирам по-рано от 10 вечерта и реално да имам почивни дни. Решение да си припомня колко мекички са котките, колко прекрасна е водата във софийските фонтани и колко много балончета има в чаша спрайт, изпита с приятели в събота следобед. Глезотия е, но ми липсваха тия неща. И някак си не исках да се лишавам от тях повече, понеже същевременно бях започнала да се лишавам и от нормално общуване, от вътрешното си спокойствие и от оптимизма си... Е, това е. Свърши се. И нека да е страшно унизително да не съм успяла в частния си бизнес. За сметка на това успях да пресея и хората, и ценностите... и резултата ми харесва. И нека някой ме гледа тъжно и съчувстващо как съм се провалила. Пък аз... мисля най-накрая да шия неща, които ми се шият, и просто да имам време да правя смислените неща, а не просто да оцелявам....
Това беше то - пост 100 и магазина:) От 101-вия ще показвам новите неща, с които се заех... а скоро ще трябва и да покажа ателието вкъщи, което вече придобива съвсем завършения си вид:)До по-чести срещи... до скоро!
Не се познаваме лично.Късно виждам коментара.Жалко за магазина.Обаче поста е точно отражение на една моя отколешна теория-бизнеса си е бизнес,а ако човек е творец,то творчеството му трябва да е хоби, а не задължение.Противно на възприетата на запад теория,че ако изкарваш пари от нещо ,което ти е любимо,това не е работа а щастие.Успех.
ОтговорИзтриване