Всъщност, реално си шиеш две одеала. А на куилтването изведнъж става едно интерсно... наистина ми беше много ново и забавно като изживяване, понеже трябва някак си да внимаваш с куилтването и дизайна и от двете страни. Но куилтването ще го покажа малко по-нататък, понеже все още не съм го снимала.
И така... одеалото стана около 220 на 220 см. Едното лице е свежо и силно лилаво, в комбинация със зелено и ванилия. Ванилията се повтаря и от другата страна, но там е в комбинация със сиво и няколко тона кафяво. Исках като цяло от едната страна да е живо, шарено и забавно, а от другата - успокояващо и сливащо се с околната му атмосфера. Не, че знам каква ще му е околността, де, но все пак така ги виждам нещата:) Одеалото е подарък за приятел, който много е помагал и винаги е ценил нещата, с които се занимавам. И много се надявам да му се радва и да го топли на ония студени географски ширини, на които живее:)И тъй... на снимките е тъкмо тропосано на пода в хола и си чака куилтването. А иначе вече си е готово и чакащо стопанина да си го вземе:)
Препоръчвам на всеки да пробва с двулицево, наистина е голямо забавление, а резултата си заслужава:)
Лайк! На ония ширини е топло вкъщи през цялото време, но вече виждам приложение - слънчева и тиха зимна сутрин при -20 градуса, заедно с добра компания, чаша кафе с Courvoisier, и някоя от книжките за муминтролите на шведски..
ОтговорИзтриванеОооо муминтролите!!! Как съм забравила! Следващото одеало ще е с тях! Мерси за подсещанката!:)
ОтговорИзтриване