Коледа!

 Коледа вече отмина и мога да покажа подаръците:) Беше страхотен, продуктивен декември. Заради правенето на подаръци коледното ми настроение беше на максимум още в края на ноември и все още не ме е пуснало. Обожавам да подарявам неща, това ме прави страшно щастлива и доволна. Добре де, обичам и да получавам. Но най-много обичам да правя подаръци:) И понеже за мен най-важните хора в света са родителите, затова и страшно много се старах да направя два куилта, които да показват колко много ги ценя и обичам. Първия куилт е "Let it snow", за моите страхотни мама и тати. Комбинация от пачуърк, ръчен куилт и плетене на една кука. Страшно се забавлявах с шиенето му.
 Ших го и на Лучника, и на Елната, ших го и вкъщи и на работа... Беше с мен дълго и ме топлеше страшно, докато го куилтвах ръчно:) Бях изплела над 60 снежинки, но идеята постепенно се промени и имах нужда от двайсетина. Но пък останалите ги подарих:) Това беше още един от онези проекти, които се получават самички, водят те нанякъде и нямаш търпение да видиш къде ще стигнеш:) Сега вече е стигнал до спалнята на родителите ми, където ще шарени стаята и ще топли едно голямо сладко черно куче:) Забравих да спомена, че идеята за дизайна е на приятеля ми, Дидо. В началото на този блог, когато заглавието му беше "Happy three hands", имах предвид точно това - че освен моите две ръце, страшно много помощ, подкрепа и радост ми носят моментите, в които той се включва със съвети, идеи, мнения... Този куилт съвсем нямаше да е такъв без него:)

Втория куилт е за родителите на Дидо:) На тях съм страшно благодарна - заради него! Този куилт е първия ми опит да следвам плътно схема от книга. Казвам опит, тъй като не ми се получи. Няма как да не я променя и да не сложа нещо от себе си:) Иначе съм страшно доволна от цветовата комбинация и от начина, по който всичко си пасваше страшно бързо и точно. Парченцата бяха еднакви до милиметър, ватата беше точно толкова, колкото имах... Куилтването е машинно и ми беше страшно забавно. Цветята във всеки квадрат не бяха рисувани предварително, всичко си ставаше от първия път, бързо и безпроблемно. И накрая Оро съвсем не ми позволи да го снимам без него:) Но каквото и да си говорим, доста добре го демонстрира, показа с лапичка куилтваните цветя, размера му и колко е мек... По-голям комплимент от
мъркането му върху куилта няма!:)

Освен тези два куилта през декември успях да завърша още доста неща - един голям гоблен и един мъничък, десетина чифта ръкохватки, коледни играчки, няколко плетки... Определено съм доволна.