вторник, октомври 27, 2015

Не толкова успешната седмица у дома

 Добре де, има и такива дни. А аз понякога имам и цели такива седмици. Може би е проблем на дисциплина и устойчивост, но понякога просто нещата не се получават по план. Първоначално го приемах доста тежко, изпитвах вина, търсех начини да се организирам по-добре... Но после, основно чрез четене на доста блогове, разбрах, че много майки имат върхове и падения в ежедневните занимания с децата... Затова взех решение - дишаме дълбоко и правим най-доброто, на което сме способни...
 Миналата седмица започна с едно много закъсняло упражнение за езика. Исках просто да опитам популярния материал - карти и малки фигурки, детето трябва да сложи предмета върху съответната карта. Разбира се, още в началото знаех, че няма много смисъл, но все пак исках да проверя какво ще стане. Бате беше особено отегчен от това занимание и дори не го довърши. За сметка на това подготвения материал стана чудесна кутия за открития за Бебо. Изсъхналият есенен лист издава прекрасен шум при мачкане, картите са много приятни за разглеждане...
Междувременно Бате напоследък строи все по-големи композиции с дървените кубчета. Преди година се сдобихме с голям комплект на Goki - препоръчвам го. Ние го смесихме с един комплект Jenga и един комплект кръгчета за броене (стават добри прозорци от тях). Така комплектът стана много голям. Бате използва много кубчета в строежите си и в момента е във фаза "стълби" - от всичко строи стълби и ъгли. Затова съм решила тази седмица да опитам да направя еквивалент на червените и червено-сините пръчки на Монтесори - смятам да ги представя първоначално като стълби, които трябва да се наредят. Мисля, че ще имам успех. Обещавам да пиша за резултатите.
И тази седмица шаблоните с формите претърпяха крах... при Бате. Междувременно Бебо започна все по-уверено да се изправя по мебелите и най-сетне стигна заветният втори ред на шкафа с материали. Иначе казано - стигна онези толкова интересни кутии, които Бате все не му дава да пипа. И първото нещо, което взе, бяха формите и шаблоните. Остана очарован от шума, който издават ламинираните листове със шаблоните, прекара много време в разглеждане на формите. Незнайно как се научи да отваря кутията им...
 Правихме солено тесто. Имах намерение да направим кръгчета и звездички, които да оцветяваме, но - уви! При печенето въобще не изсъхнаха, после ги чаках още три дни и накрая ги изхвърлих, все така меки. Поне в началото използвахме тестото - Бате прави отпечатъци в него - слагаше части от конструктор, играчки, животни, ряза звезди и кръгчета с формички за сладки. Бебо мачкаше с ръце. На снимка успях да хвана само "изоставянето" на тестото от него:) Това, което ме насърчи беше, че успяха да се занимават заедно, без да си пречат - всеки по свой начин.
 Едно от успешните неща тази седмица беше рязането. Много се хареса на Бате! Дадох метална ножица с обли върхове. Използвах метод, който намерих в интернет - на нокътя на палеца на дясната ръка се рисува усмивка (:)). Тя напомня на детето, че палеца винаги трябва да е нагоре. На няколко пъти казвах на Бате усмивката да е към него, след това той сам си го казваше всеки път и свикна много бързо да държи ножицата правилно. Първоначално режеше малки парченца от лист А4, след това му дадох дълги ленти. Остана очарован, когато забеляза, че при рязане на лентите се получават квадрати. Така наряза всички части, които ползвахме за ябълката. Тази идея взех от Ежковците - блог, който много харесвам! Бате лепи вече нарязаните квадратчета по ябълката със сухо лепило - любимо занимание в момента.

 Друго много любимо в момента му е рисуването с водни бои. Всекидневно рисува. Тази картина си я изпросих за подарък, цветовете много ми харесаха! Много е огнена!






 Тази седмица направих и първата ни рамка. Ших я изцяло на ръка и след две вечери боцкане на илици се сетих, че съм ги обърнала! Трябваше да са вертикално... но - следващия път. Предполагам, че няма да е толкова фатално, ако Бате се учи с големите копчета на тази, пък за средните копчета вече ще направя илиците в правилната посока. Засега успява да откопчава някои, но определено му е трудно и ме кара да му помагам. Насърчаващото е, че пробва всеки ден и е особено щастлив, когато успее. Тоест, скоро ще се научи!

И така, това е равносметката - има такива седмици. Тази пък започна чудесно, започнахме да правим голяма къща от картон и да я облицоваме с платове, подготвила съм упражнения за цветовете, домино, броене и няколко арт-проекта. Вярвам новата седмица да ни донесе повече успехи.

1 коментар:

  1. Не си сама. Когато правя най-детайлните си планове, все забравям, че Друг планира.
    И ...редовно ми го напомня :)
    За плановете ни:
    https://www.facebook.com/spisanie.LIA/posts/10153233904281989

    ОтговорИзтриване